Живял някога млад момък. Той имал буден ум, четял много. Бил смел и решителен.
Веднъж прочел един известен гунан: „Всички сме чували звукa от плясъка на две ръце. Но какво е звукът от плясъка на една ръка?“
Тутакси започнал да си стяга раницата, готов за голямо пътешествие, което да му донесе отговор.
Видяла го майка му, зарадвала се. Тя обичала да гледа как някой уверено си стяга раницата, без значение накъде е тръгнал. Знаела, че всеки трябва да намери отговорите на въпросите си сам, че няма друг начин. Но когато все пак го попитала накъде и защо отива с изумление открила, че може да му помогне.
Вдигнала дясната си ръка и му отвъртяла един звучен шамар. Така момъкът получил просветление.
Другата страна
Съществувал някога ордена "Все ще да е имало и такъв". Монасите от този орден били известени с искрената си доброта и търпеливост. Мнозина ги уважавали и се опитвали да им подражават в ежедневието си. С милите рожби на феновете им обаче това почти никога не било така. Те виждали в тези смирени мъже поле за изява- да покажат на приятелчетата си колко са смели, бунтари и точни с хвърлянето на камъни.
Та вървели си по пътя двама монаси от въпросния орден. Никак не били изненадани, когато към тях започнали да летят камъни. Продължили да си вървят, без да им обръщат внимание. Скоро все по-близо започнали да идват и самите деца и ударите ставали все по-силни и по-точни.
"Хвърленият камък е проблем на хвърлилия го. Можем само да се молим за тях"- мислели си те.
Изведнъж обаче единия монах бил ударен толкова силно, че целият се свил от болка.
И тогава се случило нещо нечувано- другият хванал за яката лекенцето, което било хвърлило камъка, и му плеснал един шамар. Децата се разбягали - колкото уплашени, толкова и нетърпеливи да разкажат на всички странната история.
Двамата повървели в мълчание, докато удареният монах не се стърпял:
-Какво направи, братко?! И в Библията го пише: "Ударят ли те по едната страна, обърни им и другата".
-Това е другата ми страна.
Слодва продължение...
