Първи май 1986

Била съм на четири, но помня тази дата. Толкова чаках любимия си парад - хилядите хора с балони и знаменца, които викат "Да живей труда!". (По принцип знаех, че не го харесват, но за Парада нещо им ставаше). Нямах търпение да ни снимат с баба ми пред Паметника на съветската армия, както миналата година.
Но... някой ѝ беше казал, че днес никой не бива да излиза от вкъщи. И да не отваряме прозорците. Все още вярвах на възрастните и бях изумена, когато пуснах телевизора и видях площада, пълен с хора. И други площади, от други градове. Музика, маршеруващи хора, плакати.
И дъжд.
Обичам дъжда и винаги съм се чудела, когато някой е настоявал да стоя под чадъра, или пък да не стъпвам в локвите.
Но този дъжд ми изглеждаше някак си...лош. Заради него тези хора не трябваше да бъдат на улицата, знаех го.
Но бяха. И аз реших да не забравя това.

Доста години по-късно разбрах какво се беше случило на Първи май 1986 година. Това беше денят, в който вятърът от Чернобил се обърна към България и донесе дъжд.